ГРАД

В стомана и бетон сковани

изгниват твоите мечти.

Дай им воля сред природата,

до нея близо ти бъди!

18.08.1990. София

Зелен на Желен

Във вените ми сини

Зелена кръв тече.

От Слънцето заченат

На почва аз раста.

Земята – моя майка

Е моята закрилница,

И планетите далечни –

Лели са и чичовци.

Когато Татко ме огрява

Още в ранна пролет –

Кожата ми скоро става

Нежно-шоколадова.

На вятъра трептящи

Листата кислород ми дават.

И капки дъжд плющящи

Лепкавия прах отнасят.

С любовна нежност аз прегръщам

Столетното дърво на двора.

Безкористно горите и полята хранят

Събудените Мирни Хора.

3.12.2013. Желен