Dec 4, 2013, 2:12 PM

Из цикъла "Природа"

1K 0 0

 

ГРАД

 

В стомана и бетон сковани

изгниват твоите мечти.

Дай им воля сред природата,

до нея близо ти бъди!

 

18.08.1990. София

 

Зелен на Желен

 

Във вените ми сини

Зелена кръв тече.

От Слънцето заченат

На почва аз раста.

 

Земята – моя майка

Е моята закрилница,

И планетите далечни –

Лели са и чичовци.

 

Когато Татко ме огрява

Още в ранна пролет –

Кожата ми скоро става

Нежно-шоколадова.

 

На вятъра трептящи

Листата кислород ми дават.

И капки дъжд плющящи

Лепкавия прах отнасят.

 

С любовна нежност аз прегръщам

Столетното дърво на двора.

Безкористно горите и полята хранят

Събудените Мирни Хора.

 

3.12.2013. Желен

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свети Кирил Драгалевски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...