Зелен на Желен

Във вените ми сини

Зелена кръв тече.

От Слънцето заченат

На почва аз раста.

Земята – моя майка

Е моята закрилница,

И планетите далечни –

Лели са и чичовци.

Когато Татко ме огрява

Още в ранна пролет –

Кожата ми скоро става

Нежно-шоколадова.

На вятъра трептящи

Листата кислород ми дават.

И капки дъжд плющящи

Лепкавия прах отнасят.

С любовна нежност аз прегръщам

Столетното дърво на двора.

Безкористно горите и полята хранят

Събудените Мирни Хора.

3.12.2013. Желен