Из дневника на един фармацевт
Стъклен студ в поглед мрачен, потискащ…
Ежедневно го срещам у хора…
Ей така… някак… ми се приисква
да стопя стъкълцата умора…
Между мен и тях – тон от бумащини,
здравето им прилежно таксувам,
ежедневна игра на разплащане,
на продаване и на купуване...
Подпис – дата – печат – монотонно
и превръщам ги в списъчен номер…
Но остава ми кратък миг само,
на загриженост, чисто човешка,
топла дума, усмивка голяма -
и топи се тъгата успешно…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
