Стъклен студ в поглед мрачен, потискащ…
Ежедневно го срещам у хора…
Ей така… някак… ми се приисква
да стопя стъкълцата умора…
Между мен и тях – тон от бумащини,
здравето им прилежно таксувам,
ежедневна игра на разплащане,
на продаване и на купуване...
Подпис – дата – печат – монотонно
и превръщам ги в списъчен номер…
Но остава ми кратък миг само,
на загриженост, чисто човешка,
топла дума, усмивка голяма -
и топи се тъгата успешно…
© Дидислава All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
