Философията на Арти

" Невъобратимо племе,
Свят непоправим..."
Беше отдавна, мама го изрече,
Липсва дисциплината, човече.
Простотията по кучета не ходи,
А спелуват всякакви породи.
Човекът е виновен за това, 
Което случва се понякога.
Ето аз съм кротък и смирен,
В търпеливост съм кален,
семейството ме учи всеки ден,
С любов възпитаха и мен.
А детето- ей го на-от бебе е така,
гледат го с мерак, как да не те е яд,
Каквото и да му говориш- все инат.
Дано узрее, с годините да поумнее.
Туй е нищо, виждам другите деца,
И тях хората ги гледат, но имат зла уста,
Псувни нареждат, по опашки се пререждат,
На възрастния място не отстъпват,
Бутат и настъпват.
Агресията се натрапва с лекота,
И движи ход в човеко-поколения.
Но нас си ни спелуват всякакви породи
Заради бруталности човешки закона проговори.
На всеки правото е стъпкано,
Светът се движи тъй побъркано,
За участ зла...горко...беда...
Аз виждам само грозната следа...