2.11.2019 г., 23:21

Из : " Дневникът на Арти " 19 (Голдън ретривър)

561 0 0

Из " Дневникът на Арти "
...
Пак във малката количка 
Като в " Дядовата ръкавичка" 
Се набутахме петима -
Артибалт-ската комбина.

 

Кой ти знай, че пак туризъм има,
След като дъждът подмина.
Тук селце, полянка, нечия колиба,
Уикенд посветихме на баира.

 

Ноооо - без шапки, и без очила,
Някой бе забравил в другата кола.
Всички мигат и в очите им блестят слънца
През големите стъкла.

 

Само аз съм наобратно,
Гледам пътя из отзад,
Затова и снимки многократно 
Мама ми направи пак.

 

Спряхме,
пуснаха ме да поприпкам 
Горе съм на свобода.
Даже си попяхме,
Има ехо в малката родопска махала.

 

Чу се лай, дойде и Мурджо, 
Мама стресна, и бегом в кола,
А на него взе да вика : " Джунджо",
Но...обаче...през затворена врата.

 

Бяхме се запътили към непознатото,
доникъде не стигнахме така...
Май се сещам - поразходихме "коляното"
На дядо Генчова кола.

 

Трябва ни стратегия 
За ведрост и игра,
Ще мислим за теория
В маршрутните пана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...