...
Баба Хала пак се развилняла -
всьо врати отваря,
бута, праска, като подивяла,
не знае ли - с движение на дръжка се затварят?!
След нея в кухнята нахълтвам,
топка нося, на пода се подхлъзвам...
Тя ме пъди на мига,
аз я търся за игра,
енергия така се изтощава,
има нужда, някой нея, повече от мен да усмирява.
Чехлите разтропаха се в коридора, 
шумоли с торбички,
дрънка по бурканчета с вилички,
хлопна с трясък и вратата ни на входа.
" От течението ще да е!" -
дежурно оправдание.
Центробежната й сила
и в пералното я свила -
центрофуги не една и две
превъртат барабана на роле.
Зазвуча от кухнята сирена,
Фучи и свири млечната котеля.
Старт! - затропаха се пак краката.
Тряс! - вратата, помогнаха й кокалата.
Малко боксче,
абсурдно да се уредиш с место, 
да вземеш сокче,
кулинарен безпорядък, заготовки, бърка се тесто...
ще речеш - текат приготовления за цяло родствено дърво.
Следобед - ни вопъла, ни стон обажда,
сънят в креватчето ми тихички копнежи ражда...
Фрас! - от яростно затръшване се сепнах,
паднах от леглото, късмет, че не се сецнах.
Баба Хала е същинската фурия, 
има си определени часове,
върти ги на фуния.