Из " Дневникът на Арти " - Самохвалко
...
Падингтън - до мен...
- Дека ходиш, бе, ерген?
Филмова звезда си ти,
в Лондон остани!
Ей го на-
стои на жълта табуретка,
под светлините на елхата направо онемя.
Колкото и портокали в мармалад да е изял,
не може да се мери със златистата наметка,
която, аз дори не съм избрал,
подарък е за моята порода -
чудото на земната природа.
Голдън съм, красив и горд,
родственик на старо потекло от " Nord",
умът ми - бърз като стрела,
също като 4- рите ми крака,
с ушите - правя се - не ви чувам,
но помня всичко, понякога хитрувам.
Правилата изпълнявам,
от врявата на скришно се скътавам.
Даваш ли ми хлябче - с теб ще съм до гроб,
но хайде да си имаме текущо уважение -
недей ме мисли, ама никога, за твой роб!
Обичам танците,
особено кога се престрашат да дойдат гости,
с такава страст им се нахвърлям,
прегръдки подарявам,
а мама, тати изръмжавам,
защо да се отдръпвам,
мога гостите да забавлявам!
Няма по-добър от мен
в лизането на ръката!
Хората дошли за ден,
ще им стопля и краката!
До тоалетна ще ги придружа,
не че съм слуга -
петия стопанин на дома.
Ако се олееш
или падне мазничкото на земята,
няма за какво да се болееш -
моята близалка ще се мята.
Готин съм, блестя от доброта!
Ей, пазете златната ми хубава душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Генева Всички права запазени