Из " Дневникът на Арти " - Самохвалко

...
Падингтън - до мен...
- Дека ходиш, бе, ерген?
Филмова звезда си ти,
в Лондон остани!
Ей го на-
стои на жълта табуретка,
под светлините на елхата направо онемя.
Колкото и портокали в мармалад да е изял,
не може да се мери със златистата наметка,
която, аз дори не съм избрал, 
подарък е за моята порода -
чудото на земната природа.
Голдън съм, красив и горд,
родственик на старо потекло от " Nord",
умът ми - бърз като стрела,
също като 4- рите ми крака,
с ушите - правя се - не ви чувам,
но помня всичко, понякога хитрувам. 
Правилата изпълнявам,
от врявата на скришно се скътавам.
Даваш ли ми хлябче - с теб ще съм до гроб,
но хайде да си имаме текущо уважение -
недей ме мисли, ама никога, за твой роб!
Обичам танците, 
особено кога се престрашат да дойдат гости,
с такава страст им се нахвърлям,
прегръдки подарявам,
а мама, тати изръмжавам,
защо да се отдръпвам,
мога гостите да забавлявам!
Няма по-добър от мен
в лизането на ръката!
Хората дошли за ден,
ще им стопля и краката!
До тоалетна ще ги придружа,
не че съм слуга -
петия стопанин на дома.
Ако се олееш
или падне мазничкото на земята,
няма за какво да се болееш -
моята близалка ще се мята.
Готин съм, блестя от доброта!
Ей, пазете златната ми хубава душа!