4.10.2023 г., 8:34 ч.

Из философските прозрения на един плъх 

  Поезия » Философска, Друга
250 1 10

 

Плъх огризва котешко ребро
мислейки, как ролите се сменят -
Тя в живота му бе демонично зло,
като мишка бягаше от нея,
а и колко негов славен род
свърши в гърлото й ненаситно...
Но ето, свърши нейният живот
и сега я хапва апетитно.

Почеса се по голата опашка,
облиза побелелия мустак,
гризна си последна хапка
и за после си открадна крак.

Но в безгрижието си забрави,
че трябва винаги да е нащрек.
Крак космат неправилно постави
във капан на демон друг... човек...

И отново тъжно размишлява
плъхът за обратите, късмета,
че котката не го хвана дълбоко съжалява,
тя поне... би го убила на момента...

05.03.2023.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много точно око, а плъхове, бол!...
    Мерси, Ничка.
  • Интересен стих, Гош!
    Плъхът си остава плъх и никога котка!
    Това е и есенцията на творбата!
    Разменените роли са нерационален лакмусен избор!
    Плъхът са всъщност хората, които се мислят за нещо повече от другите, давайки съвети!
    Мислейки се за богоизбрани и велики, но всъщност не са нищо повече от този, на който дават съвети!

    Матей 7:3-5 НП
    И защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?
  • Мерси, Скити 💐
  • За съжаление до тези прозрения се стига при вече свършен факт, когато е твърде късно...
    Капанът щракна, Георги!
    Хареса ми!
  • Мерси.
    ПП
    И той често е в ролята на плъхчо, та със сигурност...
  • Замислящо! Струва си да се прочете! Дали и демонът-човек не страда?
  • Любомира???
  • !!!!!
  • Пепи, коментира точно акцента на творбата 🤣
    Мерси.
  • Плъхът бягал като мишка!
    Браво!
Предложения
: ??:??