Из философските прозрения на един плъх
Плъх огризва котешко ребро
мислейки, как ролите се сменят -
Тя в живота му бе демонично зло,
като мишка бягаше от нея,
а и колко негов славен род
свърши в гърлото й ненаситно...
Но ето, свърши нейният живот
и сега я хапва апетитно.
Почеса се по голата опашка,
облиза побелелия мустак,
гризна си последна хапка
и за после си открадна крак.
Но в безгрижието си забрави,
че трябва винаги да е нащрек.
Крак космат неправилно постави
във капан на демон друг... човек...
И отново тъжно размишлява
плъхът за обратите, късмета,
че котката не го хвана дълбоко съжалява,
тя поне... би го убила на момента...
05.03.2023.
© Георги Каменов All rights reserved.
