27.03.2021 г., 9:13

Из гората броди

2.2K 4 20

Из гората броди сам

тъй наперен и голям,

с остри лапи, сив кожух,

да ловува слязъл тук.

 

Чува агънцата блеят,

играят дружно и лудеят,

пораснала е веч тревата,

пролет пукна във гората.

 

Потрива лапите доволно,

но издаде звук неволно,

на Шаро ушите му големи,

стадото спаси навреме.

 

Заканата на Шаро чул,

снижи се ничком до земята,

на лапите си после плю

и се шмугна във гората.

 

Край полянката красива

играе зайченцето сиво,

свит в шубраците на лък

го дебне единакът? /Вълк/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

6 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...