изречена (Мая Попова)
325 6799
17.05.2009 г., 13:26 ч.

(из)Невяра 

  Поезия » Друга
5.0 / 28
2413 1 36
Отивам си. Не искам да се плаче.
Така е писано. Един от двама
когато тръгва си, тогава значи –
не е щастлив. Защо да мами?
Прости ли ми? На думи вероятно.
Забравих минало. И бях смирена.
Задрасках всички пътища обратно
и сто пъти написах „победена”.
Не стигаше. Обели ме до кожа.
Под лупа ме огледа. Колко още?
Безверието убива и не може
да има щастие, щом няма прошка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Предложения
  • sisidara (Сиси) Синхроничности
    Синхроничности
  • rumbic (Руми) Познах те!
    Посрещам те на пътната врата, усмихваш се красива, пременена! Познах те, ти си есента, не стой на пр...
  • velikataniki (Николина Милева) В усмивката на август
    Сънувах мъж в усмивката на август. Оглеждаше душата си в простора. Сънувах го възможен до безкрайнос...
  • vega666 (Младен Мисана) Неистово
    Светът затвори ме в космическа бърлога. Ще трябва да прелистя сто по сто небета. И да изпиша Словото...

Още произведения »