(из)Невяра
Отивам си. Не искам да се плаче.
Така е писано. Един от двама
когато тръгва си, тогава значи –
не е щастлив. Защо да мами?
Прости ли ми? На думи вероятно.
Забравих минало. И бях смирена.
Задрасках всички пътища обратно
и сто пъти написах „победена”.
Не стигаше. Обели ме до кожа.
Под лупа ме огледа. Колко още?
Безверието убива и не може
да има щастие, щом няма прошка.
Отивам си. Сама. Обезсълзена.
Закърпена. (модерно за сезона)
Превърне ли се вярата във бреме,
не плачат и най-свèтите икони.
© Мая Попова All rights reserved.
