Избери си реалност
По хребета блуждае светлинка...
В едно неравно място на душата,
с хълмисти пропасти и сухи езера
завихря се неумолимо трънен вятър,
забиващ в кожата, в очите хладина.
Пищи издрана самота в ушите.
Да е отплата за греха, не е разплата,
награда е, жестока, за слепците,
повярвали, че принц живее в блатото.
Мъгла от скулите се стеле, непрогледна,
обвива в тайнство планината Утре.
А в кварцовия дол на спомените - Вчера,
сегиз-тогиз крадливи врани спускат се.
И за капак на всичко, отрицание вали
на тежки капки с миризма оловна,
насища въздуха с лъжата, че си жив,
а паралелно - мисли с истината трови.
По хребета танцува светлина...
Ту в чашката на минзухарче слиза,
ту в клоните на белостволата бреза
звънливи ноти с нежните листенца ниже
и после хуква във гонитба с песента,
за да се спре едва при синята лагуна
със златни рибки, спокойствие-кристал -
да утеши вълните с ласка, с милна дума
и да прогони вледеняващия, зъл мистрал.
Отпила глътка благодат, че дала е,
намята мантията на небесен странник
и със смеха си звездната поляна пали -
да блесне в двойка погледи романтика.
На полет учи птиците, надежда сее,
сърцата учи как да се преплитат,
миксираните наслаждения охотно лее,
та мислите под елексирен дъжд да тичат.
Избирам си отсамната страна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
