Избери си реалност
По хребета блуждае светлинка...
В едно неравно място на душата,
с хълмисти пропасти и сухи езера
завихря се неумолимо трънен вятър,
забиващ в кожата, в очите хладина.
Пищи издрана самота в ушите.
Да е отплата за греха, не е разплата,
награда е, жестока, за слепците,
повярвали, че принц живее в блатото.
Мъгла от скулите се стеле, непрогледна,
обвива в тайнство планината Утре.
А в кварцовия дол на спомените - Вчера,
сегиз-тогиз крадливи врани спускат се.
И за капак на всичко, отрицание вали
на тежки капки с миризма оловна,
насища въздуха с лъжата, че си жив,
а паралелно - мисли с истината трови.
По хребета танцува светлина...
Ту в чашката на минзухарче слиза,
ту в клоните на белостволата бреза
звънливи ноти с нежните листенца ниже
и после хуква във гонитба с песента,
за да се спре едва при синята лагуна
със златни рибки, спокойствие-кристал -
да утеши вълните с ласка, с милна дума
и да прогони вледеняващия, зъл мистрал.
Отпила глътка благодат, че дала е,
намята мантията на небесен странник
и със смеха си звездната поляна пали -
да блесне в двойка погледи романтика.
На полет учи птиците, надежда сее,
сърцата учи как да се преплитат,
миксираните наслаждения охотно лее,
та мислите под елексирен дъжд да тичат.
Избирам си отсамната страна...
© Таня Донова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Намирам резон в наметките на някои отбелязали се тук, че това ти стихотворение е по-различно.
С иносказателните моменти в него, умът ми (чревоугодникът му с чревоугодник) се храни вече няколко пъти. И все му е вкусно.
-
Благодаря ти, мила Маги! "Отсамната страна" е и за приятелите!
-
усетих силата и красотата на думите ти... минах и между редовете..
и аз като теб, избирам си отсамната страна... поздравления,
Таня, от сърце.. -
Има нещо, което със сигурност знам, Ани, и то е, че притежаваш невероятната дарба да ме умиляваш! Всеки път! От сърце ти благодаря!
-
Много точно казано, Ивон!
Вики, обичайно се противопоставям и на самата себе си!
Жоре, колко си прав, да знаеш!
С благодарности! -
Много ми хареса тази образна картина на противоположностите.
Според мен дългото задържане и в двете крайности не е нито поучително нито здравословно. Необходими преживявания са поотделно, иначе ще се наруши балансът! Поздрави, Таня! -
Много си различна тук от обичайния си стил и това ти отива. Чудесно стихотворение, Таня!
-
Човек има нужда и от двете! Едната, за да оцени другата! харесах, Таня!
-
Влади, схванал си целия замисъл! Благодаря ти много за изчерпателния коментар!
-
Много силна образност и сравнения, без "да ме обвиняват" в опит да "лаская редактора"! Много силен поетичен паралел между тъмната страна, изразена чрез:
"Мъгла от скулите се стеле, непрогледна,
обвива в тайнство планината Утре.
А в кварцовия дол на спомените - Вчера,
сегиз-тогиз крадливи врани спускат се."
и светлата такава:
"На полет учи птиците, надежда сее,
сърцата учи как да се преплитат,
миксираните наслаждения охотно лее,
та мислите под елексирен дъжд да тичат."
На мен определено ми хареса много, просто трябва по - задълбочено да се вникне в замислите на автора и наистина е така, поне при мен, доста често сме в една от двете страни: тъмната на меланхолията и мрака и светлата на мечтите, и свежия полъх на пролетта в живота ни.
Поне аз така го почувствах, браво Таня! -
Мила Раде, ще опитам... Заради теб!
-
Остани си там /в другата реалност/ колкото е възможно повече!Харесах бълнуването ти, Тане!
-
Ще те навестявам, бъди сигурна!
-
Ми че, Антоане, то си е такова, бе мой човек, бълнуване си е! Никое бълнуване само по себе си не може да бъде обяснено, тъй че, не си напъвай главицата! Мерси все пак, че опита!
Младене, Ани, Кети, радвам се, че наминахте! -
Избирам светлината!
-
Изборът никога не е наш, но може да си го въобразяваме. В крайна сметка, така или иначе попадаме на "звездната поляна", рано или късно!
Поздравление, Таня!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Хитрец такъв, обезоръжаваш ми цяла армия настръхнали за спор доводи
Много ти благодаря!