По хребета блуждае светлинка...
В едно неравно място на душата,
с хълмисти пропасти и сухи езера
завихря се неумолимо трънен вятър,
забиващ в кожата, в очите хладина.
Пищи издрана самота в ушите.
Да е отплата за греха, не е разплата,
награда е, жестока, за слепците,
повярвали, че принц живее в блатото.
Мъгла от скулите се стеле, непрогледна,
обвива в тайнство планината Утре.
А в кварцовия дол на спомените - Вчера, ...