Избери си реалност
По хребета блуждае светлинка...
В едно неравно място на душата,
с хълмисти пропасти и сухи езера
завихря се неумолимо трънен вятър,
забиващ в кожата, в очите хладина.
Пищи издрана самота в ушите.
Да е отплата за греха, не е разплата,
награда е, жестока, за слепците,
повярвали, че принц живее в блатото.
Мъгла от скулите се стеле, непрогледна,
обвива в тайнство планината Утре.
А в кварцовия дол на спомените - Вчера,
сегиз-тогиз крадливи врани спускат се.
И за капак на всичко, отрицание вали
на тежки капки с миризма оловна,
насища въздуха с лъжата, че си жив,
а паралелно - мисли с истината трови.
По хребета танцува светлина...
Ту в чашката на минзухарче слиза,
ту в клоните на белостволата бреза
звънливи ноти с нежните листенца ниже
и после хуква във гонитба с песента,
за да се спре едва при синята лагуна
със златни рибки, спокойствие-кристал -
да утеши вълните с ласка, с милна дума
и да прогони вледеняващия, зъл мистрал.
Отпила глътка благодат, че дала е,
намята мантията на небесен странник
и със смеха си звездната поляна пали -
да блесне в двойка погледи романтика.
На полет учи птиците, надежда сее,
сърцата учи как да се преплитат,
миксираните наслаждения охотно лее,
та мислите под елексирен дъжд да тичат.
Избирам си отсамната страна...
© Таня Донова All rights reserved.
