24.03.2017 г., 18:41  

Избор

1.2K 5 21

Защо сте толкова прилежни?!

И кое ви прави вдъхновени?

Непостигнати постижения

са гласовете ви ефимерни...

 

Нима сме изборни отроци,

които храните, за да сме живи?

Текат информирани потоци,

че с вас ще сме щастливи?!

Убихте нашето вдъхновение

с измамни ветрове попътни...

Ослепяхме в мътното ви зрение

и пием от лъжите незаглъхнали!

 

Но кажете, колко дълго още

измамите ще продължават?

И спите ли спокойно нощем?

И колко мислите, че ви остава?!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Данко си раздаде сърцето... Но дядо Йоцо гледа и хълца от мъка.🔕
  • Харесвам смелите ти думи,Стойчо!Лошото е,че младите се спасяват като бягат във чужбина,а по- възрастните коментираме само помежду си....Дано се появи някой Данко,за да поведе в тъмното...
  • Благодаря,Илина! Това е началото на края.🐎
  • Браво! Много ми допада финалната строфа!
  • Благодаря,Пепи!🐎

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...