Избор
Време беше теб да избера.
Време беше твоя ден
да люшна,
да изпия вечерта за миг,
утрото
с кафето да преглътна.
Не избрах наведени очи,
нито тясната халка – закона.
Твоят глас не вплита в мен тъга,
нито вярност от амвона.
Време беше да те избера,
да догоня себе си,
да се позная...
Отметни
подпалената ми глава
и не искай пепел
да оставя.
Утрото с кафето
ще преглътна,
с вик
до капка
ще изпия
Вечността.
Време беше своя сън
да люшна.
Време беше да те избера.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменуга Цонева Всички права запазени
