Избор
Време беше теб да избера.
Време беше твоя ден
да люшна,
да изпия вечерта за миг,
утрото
с кафето да преглътна.
Не избрах наведени очи,
нито тясната халка – закона.
Твоят глас не вплита в мен тъга,
нито вярност от амвона.
Време беше да те избера,
да догоня себе си,
да се позная...
Отметни
подпалената ми глава
и не искай пепел
да оставя.
Утрото с кафето
ще преглътна,
с вик
до капка
ще изпия
Вечността.
Време беше своя сън
да люшна.
Време беше да те избера.
© Теменуга Цонева All rights reserved.
