24.08.2011 г., 3:52 ч.

Избор 

  Поезия » Философска
782 0 1
Заглъхва плач,
отронва се сълза
и вятър в клоните играе.
Със жълти листи иде есента
и в призрачни мъгли присъства,
и си трае.
Дочувам стон,
въздишка хващам
и мантия на мисълта изплитам.
Неукротимо дива е властта
на обичта ми
и насърчително и плитко скрита. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Райкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??