rudin (Иван Христов)
858 1444
13.02.2010 г., 8:32 ч.

Избор 

  Поезия » Друга
556 0 9

 

 

Както влюбен в самотота

крачех аз насред полето,

изведнъж със непозната

ярост вихър ме помете.

 

 

И пътеката - утеха

пред очите ми се скрива,

а снежинките лицето

хапят, сякаш от коприва.

 

 

В този ад зави койота

взел ме тук за хапка стрида 

и усетих как живота

свойта нишка си доприда. 

 

 

И когато с белотата

борех се със сетни сили,

той ме стигна и захапа

задните ми две могили.

 

 

В миг събудих се в леглото

до изстиналата печка.

Одеялото - горкото -

долу станало пътечка. 

 

 

Вие зимата в комина

свойта стара, стара песен

и разбрах, че още има

стръмен път пред мен нелесен.

 

 

По-добре е със вълчица

в планината с цел далечна,

вместо в нишките кълчищни

сам под покрив с ледна печка.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??