Избор
Както влюбен в самотота
крачех аз насред полето,
изведнъж със непозната
ярост вихър ме помете.
И пътеката - утеха
пред очите ми се скрива,
а снежинките лицето
хапят, сякаш от коприва.
В този ад зави койота
взел ме тук за хапка стрида
и усетих как живота
свойта нишка си доприда.
И когато с белотата
борех се със сетни сили,
той ме стигна и захапа
задните ми две могили.
В миг събудих се в леглото
до изстиналата печка.
Одеялото - горкото -
долу станало пътечка.
Вие зимата в комина
свойта стара, стара песен
и разбрах, че още има
стръмен път пред мен нелесен.
По-добре е със вълчица
в планината с цел далечна,
вместо в нишките кълчищни
сам под покрив с ледна печка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
