Избор

13.02.2010 г., 8:32 ч.

Поезия » Друга

582 0 9

Както влюбен в самотота
крачех аз насред полето,
изведнъж със непозната
ярост вихър ме помете.
И пътеката - утеха
пред очите ми се скрива,
а снежинките лицето
хапят, сякаш от коприва.
В този ад зави койота
взел ме тук за хапка стрида
и усетих как живота
свойта нишка си доприда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Избор

Искате да прочетете повече?

Предложения