Избор

Feb 13, 2010, 8:32 AM

Poetry » Other

583 0 9

Както влюбен в самотота
крачех аз насред полето,
изведнъж със непозната
ярост вихър ме помете.
И пътеката - утеха
пред очите ми се скрива,
а снежинките лицето
хапят, сякаш от коприва.
В този ад зави койота
взел ме тук за хапка стрида
и усетих как живота
свойта нишка си доприда. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Избор

Want to read more?

Random works