2.04.2012 г., 10:36

Избор

636 0 3

 

На всички - честит 1 април, ден на българския политик!

 

ИЗБОР

 

Ний всички сме рибки на времето в мътното блато

– караси, шарани, платики и щуки зъбати –

лавираме ловко сред въдици, мрежи, серкмета,

кълвем на блесна и на червеи – според късмета –

и чакаме Златната рибка с надежда голяма.

А нея я няма!

 

Наместо да дойде при нас, да оправи на рибите хала,

тя някъде там, по чужбината, гони Михаля.

А долу в реката, в дълбоките тъмни подмоли,

живеели сомове едри, противни и голи,

устати, зъбати, богати и с дълги мустаци.

Изобщо – простаци!

 

Там имало всякакви рибки – и мренки, и бели,

и нашата, Златната рибка, май там я видели.

Така ли е, не ли, дали е поредна измама –

не зная. Но тука я няма.

А аз съм и жаден и гладен, та чак ми се плаче.

Пак червей на въдица...

Имам ли избор, обаче?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оригинално хрумване и отлично изпълнение!Поздравления, Валентин!
  • Далечен поздрав от една златна рибка, която не се хваща на въдицата!
    А политиците нека си хвърлят "серкмета и мрежи" – след този стих всички рибки ще поумнеят...

    Актуално и уникално!
    Аплодирам идеята и изпълнението!
  • " Ний всички сме рибки на времето в мътното блато"

    http://www.youtube.com/watch?v=5kcKP-6bVZ0

    Поздравления за Поезията!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...