19.05.2013 г., 10:22 ч.

Избор 

  Поезия
428 0 1

Избор

 

Във стаята мрачна си Алек стоеше

намусен, навъсен, все тъй черноглед, 

писмо за раздяла от нея четеше

и сълзи си ронеше в листа проклет.

 

Сърдит на Земята, сърдит на парата,

сърдит и на хората в тази страна,

сърдит на човека, отнел му жената,

оказа се сам на планетата. Сам.

 

Не скочи в морето, не тури въжето,

с бръснач не проряза и свойта ръка, 

а в спомени стари отнесе се, ето:

в дете се превърна и скочи в игра.

 

Без старите грижи, без нови тревоги,

той лесния път във живота избра.

С машина на времето всички пребори, 

в машината влезе и в миг полудя.

© Димитър Д Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??