Избор
Избор
Във стаята мрачна си Алек стоеше
намусен, навъсен, все тъй черноглед,
писмо за раздяла от нея четеше
и сълзи си ронеше в листа проклет.
Сърдит на Земята, сърдит на парата,
сърдит и на хората в тази страна,
сърдит на човека, отнел му жената,
оказа се сам на планетата. Сам.
Не скочи в морето, не тури въжето,
с бръснач не проряза и свойта ръка,
а в спомени стари отнесе се, ето:
в дете се превърна и скочи в игра.
Без старите грижи, без нови тревоги,
той лесния път във живота избра.
С машина на времето всички пребори,
в машината влезе и в миг полудя.
© Димитър Д All rights reserved.
