Избори
Всичките невъзможности
като панделки във ръцете ми
се развяват.
И, заплетени,
те овързват и думите,
и душата ми омотават.
Ако рязко реша да ги срежа,
за миг
се превръщат в парцали
и, изгубили цвят,
като шлифера на бездомната,
дето дреме на пейката,
се разпадат.
Впрочем, в утрото
винаги първа тя, примирена
"Закъде се запътихте пак, госпожа?"-
пита мене.
Закъде ли?
Не знам.
Имам топка причини
да посрещна именно с тебе на пейката
Нова година.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
