Всичките невъзможности
като панделки във ръцете ми
се развяват.
И, заплетени,
те овързват и думите,
и душата ми омотават.
Ако рязко реша да ги срежа,
за миг
се превръщат в парцали
и, изгубили цвят,
като шлифера на бездомната,
дето дреме на пейката,
се разпадат.
Впрочем, в утрото
винаги първа тя, примирена
"Закъде се запътихте пак, госпожа?"-
пита мене.
Закъде ли?
Не знам.
Имам топка причини
да посрещна именно с тебе на пейката
Нова година.
© Павлина Гатева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
