22.03.2017 г., 17:19

Изборният дъжд

904 2 0

Изборният дъжд започва този път през март,

засипва с напоителната безпощада,

дъждът пристига със пороя на хазарт,

обилен върху жалката порутена фасада...

 

Изборният дъжд стоварва тежки капки,

в дупките на калната надежда,

в беззъбата излъгана уста

след непристигнала колетна пратка,

дъждът плющи върху заплетени кълба

от мръсна прежда.

 

Гърбави павета край ръждивите улуци

борят се с изкълчените сенки,

дъждовна пот се стича по камарите боклуци,

заблудите покриват изранените сърца

със евтини лепенки...

 

Илюзиите изтичат във препълнени канали,

реки се влачат в глухите посоки,

до гроб е крепостникът на педали

във мътните води на грижата дълбока!

 

Валят отвързаните изненади,

мътни вади давят сиромашките врабчета,

край ъглите куцукат недогледани рокади,

налапали набързо тлъстите парчета.

 

В нескончаемата мокра пелена

претичва гладен парцаливия платец,

студени душове във пролетните времена

промиват мозъка на инвалидния скопец...

 

Изборният дъжд изсипва изобилие през март,

на целофанени лъжи из плевелната смрад,

чипове валят с измамния хазарт

и блъскат онемелия измокрен и очукан град!

 

               x  x  x

 

А утринните тук са тихи

след падналия изобилен дъжд

и кални локви се усмихват

в стъпканата прецъфтяла ръж . . .

 

гр. София, 21.03.2017 г. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...