4.12.2013 г., 15:25

Изборът

1K 1 6

 

Почувстваш ли изтръпващо усещане

и глуха болка... някъде отляво...

Почувстваш ли, че слънцето отсреща

не иска тази сутрин да изгрява...

 

Почувстваш ли, че вятърът се спира

в косата ти  и ляга там да дреме...

Почувстваш ли как болката избира

във тялото ти път - да те превземе...

 

Почувстваш ли как тишината влиза

в ума ти и  обзема го изцяло...

А нещо сякаш дебне те отблизо

и някъде наоколо е спряло...

 

Почувстваш ли, че нищичко не виждаш

и в теб тревога бавно се разлива...

а спомените яростно прииждат

и на талази те обгръщат  диво...

 

То значи - жив си!...

И не се предавай!

Щом чувстваш - жив си, да му се не види!

Душата ти, изстрадала, корава,

Едва ли иска днес да си отиде...!

 

Животът и във болката пулсира!

И вените кръвта опъва здраво!

Щом чувстваш - можеш да избираш -

да бъдеш жив... и да не се предаваш...!

4 дек. 2012

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих!!!
    Поздрави!
  • Аплаузи-блестящо!!!
  • Много хубав стих! Споделям мненията на Жанет и Краси! Поздрав за смисления стих! Удоволствие бе да прочета!
  • Благодаря, че сте спрели за миг тук и за оценката приятели. Весела Коледа и Честита Нова Година!
  • Казал си ясно и красиво най-важното за нещата,
    които ни карат да се чувстваме живи!
    Поздрав за стойностния стих!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...