Dec 4, 2013, 3:25 PM

Изборът

  Poetry
1K 1 6

 

Почувстваш ли изтръпващо усещане

и глуха болка... някъде отляво...

Почувстваш ли, че слънцето отсреща

не иска тази сутрин да изгрява...

 

Почувстваш ли, че вятърът се спира

в косата ти  и ляга там да дреме...

Почувстваш ли как болката избира

във тялото ти път - да те превземе...

 

Почувстваш ли как тишината влиза

в ума ти и  обзема го изцяло...

А нещо сякаш дебне те отблизо

и някъде наоколо е спряло...

 

Почувстваш ли, че нищичко не виждаш

и в теб тревога бавно се разлива...

а спомените яростно прииждат

и на талази те обгръщат  диво...

 

То значи - жив си!...

И не се предавай!

Щом чувстваш - жив си, да му се не види!

Душата ти, изстрадала, корава,

Едва ли иска днес да си отиде...!

 

Животът и във болката пулсира!

И вените кръвта опъва здраво!

Щом чувстваш - можеш да избираш -

да бъдеш жив... и да не се предаваш...!

4 дек. 2012

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих!!!
    Поздрави!
  • Аплаузи-блестящо!!!
  • Много хубав стих! Споделям мненията на Жанет и Краси! Поздрав за смисления стих! Удоволствие бе да прочета!
  • Благодаря, че сте спрели за миг тук и за оценката приятели. Весела Коледа и Честита Нова Година!
  • Казал си ясно и красиво най-важното за нещата,
    които ни карат да се чувстваме живи!
    Поздрав за стойностния стих!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...