25.02.2008 г., 0:58

Изборът: Ламята

1K 0 0
 

 

„Какво си избираш -" - ме попита феята, -

„да обичаш или да бъдеш обичана?"

Тя не каза, че любовта е безсилна,

неконтролируема и прозаична,

към погрома безразлична...

 

 

Изборът

 

Денят открехва тихо врати

и лицето ми попива меките лъчи,

що слънцето щедро спуща върху ми

и нежно отмива сънища бледни.

 

Подир час или два, още несломена,

ще пристъпя в тъмната сграда,

дето един извор с два чучура има,

там, де тече вода и жива, и мъртва.

 

Тайно ще поглеждам всяка сянка

за твоя силует на дива котка,

за тез' очи мрачни и пръскащи искри,

в сърце ми все забиват те игли.

 

Ела, ламьо! Аз не съм рицар

в блестящи доспехи,

копие аз още имам,

но виж тез' ръце почти заскрежени!

 

22. I. 2008

Цикъл 5

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кера Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...