25.02.2008 г., 0:58

Изборът: Ламята

1K 0 0
 

 

„Какво си избираш -" - ме попита феята, -

„да обичаш или да бъдеш обичана?"

Тя не каза, че любовта е безсилна,

неконтролируема и прозаична,

към погрома безразлична...

 

 

Изборът

 

Денят открехва тихо врати

и лицето ми попива меките лъчи,

що слънцето щедро спуща върху ми

и нежно отмива сънища бледни.

 

Подир час или два, още несломена,

ще пристъпя в тъмната сграда,

дето един извор с два чучура има,

там, де тече вода и жива, и мъртва.

 

Тайно ще поглеждам всяка сянка

за твоя силует на дива котка,

за тез' очи мрачни и пръскащи искри,

в сърце ми все забиват те игли.

 

Ела, ламьо! Аз не съм рицар

в блестящи доспехи,

копие аз още имам,

но виж тез' ръце почти заскрежени!

 

22. I. 2008

Цикъл 5

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кера Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...