25 февр. 2008 г., 00:58

Изборът: Ламята

1K 0 0
 

 

„Какво си избираш -" - ме попита феята, -

„да обичаш или да бъдеш обичана?"

Тя не каза, че любовта е безсилна,

неконтролируема и прозаична,

към погрома безразлична...

 

 

Изборът

 

Денят открехва тихо врати

и лицето ми попива меките лъчи,

що слънцето щедро спуща върху ми

и нежно отмива сънища бледни.

 

Подир час или два, още несломена,

ще пристъпя в тъмната сграда,

дето един извор с два чучура има,

там, де тече вода и жива, и мъртва.

 

Тайно ще поглеждам всяка сянка

за твоя силует на дива котка,

за тез' очи мрачни и пръскащи искри,

в сърце ми все забиват те игли.

 

Ела, ламьо! Аз не съм рицар

в блестящи доспехи,

копие аз още имам,

но виж тез' ръце почти заскрежени!

 

22. I. 2008

Цикъл 5

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кера Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...