Feb 25, 2008, 12:58 AM

Изборът: Ламята

  Poetry » Love
1K 0 0
 

 

„Какво си избираш -" - ме попита феята, -

„да обичаш или да бъдеш обичана?"

Тя не каза, че любовта е безсилна,

неконтролируема и прозаична,

към погрома безразлична...

 

 

Изборът

 

Денят открехва тихо врати

и лицето ми попива меките лъчи,

що слънцето щедро спуща върху ми

и нежно отмива сънища бледни.

 

Подир час или два, още несломена,

ще пристъпя в тъмната сграда,

дето един извор с два чучура има,

там, де тече вода и жива, и мъртва.

 

Тайно ще поглеждам всяка сянка

за твоя силует на дива котка,

за тез' очи мрачни и пръскащи искри,

в сърце ми все забиват те игли.

 

Ела, ламьо! Аз не съм рицар

в блестящи доспехи,

копие аз още имам,

но виж тез' ръце почти заскрежени!

 

22. I. 2008

Цикъл 5

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кера Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....