Избухнала любов, гориш!
Изведнъж, без причина
започваш да чуваш сърцето си.
Боли, когато я няма.
Ужасно е, ако друг има.
Харесваш й грешките,
непростими за другите,
а може да са раними-
локви дълбоки.
Ада сам си избираш.
Любиш-прощаваш.
Юда приемаш.
Болката скриваш
отляво и поемаш
венеца трънлив, да се париш.
Гъдел е.
Отминава, след време.
Рониш кървави сълзи
и на своята лудост
шапката духаш, но веч изгорен си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
