Изцеление (Молитва)
Треперя… гледам в небесата,
над тъмната ми, хладна София.
Във изгрева, във тишината
моето сърце сломено моли я.
Ах, моля те! Дари ми още мигове,
галѝ ме нежно със мъглите си,
вдъхни ми още крехки стихове,
за да виждам през сълзите си.
И моля те! Кръвта ми огнена
за миг да свие ветровете си,
за да закърпя кротко спомена
за болката и страховете си.
Обичах. Плаках. Губих се
в едно свещено подаряване.
И щедър бях. Кажи, заслужих ли…
след сто падения, изправяне?
Но нека стана… нека, моля те!
И студ-утеха в мен да пише.
Ще мога ли в студа, щом моят е,
да се надигна пак? Да дишам?
Да полетя, зад мен умората,
и близките да не разплаквам.
Да мога смело и в очите хората
да срещам… и да ги дочаквам.
Ти, Витоша… в съня си скрий ме –
и днес нататък аз да не отивам.
С лъчи за утре, моля те, завий ме
и тази вечер щом заспивам…
Аз гледам, гледам планината
и хладната, безмълвна София.
И в залеза, и в тишината
тревожно моето сърце пак моли я.
1.X.2025
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Велинов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
