nikjelev (Ник Желев)
283 955
20.03.2016 г., 20:13 ч.

Изчезни 

  Поезия
691 0 4

Изчезни

 

Минаха годините. Ей тъй, на екс.

С любов и страсти. С изневери.

С фалшива обич. Безразборен секс...

Живяхме бързо! Жадни, полудели.

 

Среброто във косите натежа.

И неприятни болките са в кръста.

Живяхме в сън или в лъжа...

Попадахме във мазна тиня. Гъста.

 

Понякога, отново, в сън кошмарен,

явява се мръсницата с косата.

И с жест жесток, към нас отправен,

тя нежно, нежно, хваща ни ръката.

 

Но ние сме бойци! Не ù се даваме!

Мръсницо тъмна! Махай се оттук!

Не съществуваш ти! И не ти вярваме!

Нима ще ни сметеш като боклук?

 

Тук имаме неща несвършени.

Тук сторихме и много грехове.

Тук паднаха крилата ни. Прекършени!

Светци не сме. Но не и зверове.

 

И неусетно годините се нижеха...

А ние любехме, обичахме... До днес.

И ангели за нас се грижеха.

Не идвай! Изчезни! Аз имам чест!

© Ник Желев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??