Изчезни
Изчезни
Минаха годините. Ей тъй, на екс.
С любов и страсти. С изневери.
С фалшива обич. Безразборен секс...
Живяхме бързо! Жадни, полудели.
Среброто във косите натежа.
И неприятни болките са в кръста.
Живяхме в сън или в лъжа...
Попадахме във мазна тиня. Гъста.
Понякога, отново, в сън кошмарен,
явява се мръсницата с косата.
И с жест жесток, към нас отправен,
тя нежно, нежно, хваща ни ръката.
Но ние сме бойци! Не ù се даваме!
Мръсницо тъмна! Махай се оттук!
Не съществуваш ти! И не ти вярваме!
Нима ще ни сметеш като боклук?
Тук имаме неща несвършени.
Тук сторихме и много грехове.
Тук паднаха крилата ни. Прекършени!
Светци не сме. Но не и зверове.
И неусетно годините се нижеха...
А ние любехме, обичахме... До днес.
И ангели за нас се грижеха.
Не идвай! Изчезни! Аз имам чест!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
