Издълбано на пейката в парка
ИЗДЪЛБАНО НА ПЕЙКАТА В ПАРКА
Денят ми – черна траурна жалейка,
изви се – вихрулица пътна прах.
Все тъй седя на кривата си пейка –
без тебе три живота пропилях.
И тъй дълбоко с джобното си ножче
пресветлото ти име издълбах,
че – ако имах три живота още,
аз бих ги дал за тихото ти: – Ах!
Да дойдеш, да ме зърнеш – да усетиш,
че аз – макар и грохнал в съсипни,
приличам си със другите поети! –
и падам си все още по Жени.
Ако късметът днеска ме сподири,
което е изключено почти,
ще отърча да купя две-три бири,
пък, ако щеш, пийни със мен и ти?
А утре – ако ми дадат заплата,
или поне аванса – от април,
аз ще ти свиря „Лунната соната” –
не помня кой я беше съчинил.
Ако не дойдеш, спешната линейка
ще вие в парка фугите на Бах.
Със ножчето на кривата си пейка
ей този стих за тебе издълбах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
