Издълбано на пейката в парка
ИЗДЪЛБАНО НА ПЕЙКАТА В ПАРКА
Денят ми – черна траурна жалейка,
изви се – вихрулица пътна прах.
Все тъй седя на кривата си пейка –
без тебе три живота пропилях.
И тъй дълбоко с джобното си ножче
пресветлото ти име издълбах,
че – ако имах три живота още,
аз бих ги дал за тихото ти: – Ах!
Да дойдеш, да ме зърнеш – да усетиш,
че аз – макар и грохнал в съсипни,
приличам си със другите поети! –
и падам си все още по Жени.
Ако късметът днеска ме сподири,
което е изключено почти,
ще отърча да купя две-три бири,
пък, ако щеш, пийни със мен и ти?
А утре – ако ми дадат заплата,
или поне аванса – от април,
аз ще ти свиря „Лунната соната” –
не помня кой я беше съчинил.
Ако не дойдеш, спешната линейка
ще вие в парка фугите на Бах.
Със ножчето на кривата си пейка
ей този стих за тебе издълбах.
© Валери Станков All rights reserved.
