Издънка

Издънка

Издънка жилава съм аз,
на българи от село,
като къртици слепи,
ровещи пръстта,
които се били
и са останали
със гордо чело,
живели без компромиси,
със съвестта.

За туй е  селска днес
и моята природа,
и всяка нощ сънувам
залези, звезди.
И гледам винаги,
с очите на народа,
и детски спомени 
изпълват мойте дни.

Днес срещам българи
от смесена порода,
които все търгуват
Майката земя,
които  само бъркат
в джоба на народа,
от яд ми иде,
не само да  крещя!

Аз винаги съм свързан
здраво  със земята.
Аз също като нея,
няма да се дам!
И ако някой
други 
тънки сметки смята,
горчивата попара 
ще си гълта 
сам!
05.06.75г.-23.04.1977г.хотел "Плиска"-София