12.05.2006 г., 21:39

Изгаряне

2.3K 1 16

С любовта си изгори
сърцето ми.
Сега е
само въглен в пепелта.
Искрица
даже не остана,
да съхрани
на огъня жарта.

С измамна нежност
покори
душата ми.
В пожари тя пламтя
и се стопи...
И потънаха
мечтите ми -
океан от лава ги покри.

Твоят огън
изгори крилете ми.
Затова сега
не мога да летя.
Изрових от пръстта 
нозете си,
а на кръста разпнах
любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Патрисия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...