12.05.2006 г., 21:39 ч.

Изгаряне 

  Поезия
1851 1 16

С любовта си изгори
сърцето ми.
Сега е
само въглен в пепелта.
Искрица
даже не остана,
да съхрани
на огъня жарта.

С измамна нежност
покори
душата ми.
В пожари тя пламтя
и се стопи...
И потънаха
мечтите ми -
океан от лава ги покри.

Твоят огън
изгори крилете ми.
Затова сега
не мога да летя.
Изрових от пръстта 
нозете си,
а на кръста разпнах
любовта!

© Патрисия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??