С любовта си изгори
сърцето ми.
Сега е
само въглен в пепелта.
Искрица
даже не остана,
да съхрани
на огъня жарта.
С измамна нежност
покори
душата ми.
В пожари тя пламтя
и се стопи...
И потънаха
мечтите ми -
океан от лава ги покри.
Твоят огън
изгори крилете ми.
Затова сега
не мога да летя.
Изрових от пръстта
нозете си,
а на кръста разпнах
любовта!
© Патрисия All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
