С любовта си изгори
сърцето ми.
Сега е
само въглен в пепелта.
Искрица
даже не остана,
да съхрани
на огъня жарта.
С измамна нежност
покори
душата ми.
В пожари тя пламтя
и се стопи...
И потънаха
мечтите ми -
океан от лава ги покри.
Твоят огън
изгори крилете ми.
Затова сега
не мога да летя.
Изрових от пръстта
нозете си,
а на кръста разпнах
любовта!
© Патрисия All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
