Изгонена
Скитам като черен кон
в улиците пусти на душата ви.
Камъни подритвам ден и нощ,
но явно този звън не е достатъчен.
Не могат да се срутят като луди
къщите на гнилата ви съвест,
и вятърът напразно ще разтърсва
спящите прозорци непробудни.
О, как ли съжалявате сега,
че някак ме оставихте да хукна,
в едно със гордостта, че не убихте,
и моята човешка доверчивост?
Аз пак съм жива,
тичам в съвестта ви,
по портите ви чукам, омагьосвам,
душите ви със слънчеви усмивки.
И гледам
как се мъчите ужасно,
да се събудите от този сън.
Но няма изход,
трябва да се молите
на Онзи Господ, дето го отричахте!
Палете свещи, трупайте в иконите
пламнали въздишки и молитви!
Не чакайте от него съжаление,
че ме оставихте да зъзна мраморно,
когато огънят бе бял в ръцете ви.
Молете се! Това ви е възмездието!
в улиците пусти на душата ви.
Камъни подритвам ден и нощ,
но явно този звън не е достатъчен.
Не могат да се срутят като луди
къщите на гнилата ви съвест,
и вятърът напразно ще разтърсва
спящите прозорци непробудни.
О, как ли съжалявате сега,
че някак ме оставихте да хукна,
в едно със гордостта, че не убихте,
и моята човешка доверчивост?
Аз пак съм жива,
тичам в съвестта ви,
по портите ви чукам, омагьосвам,
душите ви със слънчеви усмивки.
И гледам
как се мъчите ужасно,
да се събудите от този сън.
Но няма изход,
трябва да се молите
на Онзи Господ, дето го отричахте!
Палете свещи, трупайте в иконите
пламнали въздишки и молитви!
Не чакайте от него съжаление,
че ме оставихте да зъзна мраморно,
когато огънят бе бял в ръцете ви.
Молете се! Това ви е възмездието!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Каракочева Всички права запазени
Браво 
