Изгрей ми, слънце
Изгрей ми, слънце, двама да изгреем -
усмивки две над борова гора
и птиците безспирно глас да леят
в покоя на планинска широта.
Да спре шумът на хорска гирюлтия,
а ручеят да пее с Божи глас,
ветрецът във акация да свири,
пленително да тегне житен клас.
И пукот да се стори всяка стъпка
в покоя жив на дива планина.
Изгрей ми, слънце, тихо и щастливо -
не е човешка тази красота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
