Sep 8, 2020, 5:50 PM

Изгрей ми, слънце 

  Poetry » Other
390 2 1

Изгрей ми, слънце, двама да изгреем -

усмивки две над борова гора

и птиците безспирно глас да леят

в покоя на планинска широта.

Да спре шумът на хорска гирюлтия,

а ручеят да пее с Божи глас,

ветрецът във акация да свири,

пленително да тегне житен клас.

И пукот да се стори всяка стъпка

в покоя жив на дива планина.

Изгрей ми, слънце, тихо и щастливо -

не е човешка тази красота.

 

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??