Изгрей ми, слънце
Изгрей ми, слънце, двама да изгреем -
усмивки две над борова гора
и птиците безспирно глас да леят
в покоя на планинска широта.
Да спре шумът на хорска гирюлтия,
а ручеят да пее с Божи глас,
ветрецът във акация да свири,
пленително да тегне житен клас.
И пукот да се стори всяка стъпка
в покоя жив на дива планина.
Изгрей ми, слънце, тихо и щастливо -
не е човешка тази красота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
