8 сент. 2020 г., 17:50

Изгрей ми, слънце 

  Поэзия » Другая
389 2 1

Изгрей ми, слънце, двама да изгреем -

усмивки две над борова гора

и птиците безспирно глас да леят

в покоя на планинска широта.

Да спре шумът на хорска гирюлтия,

а ручеят да пее с Божи глас,

ветрецът във акация да свири,

пленително да тегне житен клас.

И пукот да се стори всяка стъпка

в покоя жив на дива планина.

Изгрей ми, слънце, тихо и щастливо -

не е човешка тази красота.

 

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??