Изгрев

21.02.2015 г., 0:13 ч.

Поезия » Друга

442 0 4

Изгрев

Въздъхна тежко изгревът сломен
от бяла февруарска метонимия.
"Какво ще прави днес ранимия
ми ден?

Дали ще се превърне във куплет,
проплакан от проклет човешки страх?
А може би самотен див поет
ще го покани в тях?

Дали ще има време да прегледа
романа от нечутото роптене?
Или следобед ще реши да дреме
с усмивка бледа?

Ще драсне ли една красива рима
във вечно непотребния си стих?
Ще бъде ли в ръцете на любима
за малко тих?

А няма ли едно горещо вино
да вдигнат изморените ръце?
Животът на разбитото сърце
е няма кино.

Защо провеждам този монолог,
когато наскърбява ме едничък?
Когато в моя смутен епилог
съм сам самичък?"

Във своята тъй сложна епопея
угасваше приятелят над мен.
Защо не мога всичко само в ден
да изживея?

Мишкин

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.