Изгрев
Изгрев
Въздъхна тежко изгревът сломен
от бяла февруарска метонимия.
"Какво ще прави днес ранимия
ми ден?
Дали ще се превърне във куплет,
проплакан от проклет човешки страх?
А може би самотен див поет
ще го покани в тях?
Дали ще има време да прегледа
романа от нечутото роптене?
Или следобед ще реши да дреме
с усмивка бледа?
Ще драсне ли една красива рима
във вечно непотребния си стих?
Ще бъде ли в ръцете на любима
за малко тих?
А няма ли едно горещо вино
да вдигнат изморените ръце?
Животът на разбитото сърце
е няма кино.
Защо провеждам този монолог,
когато наскърбява ме едничък?
Когато в моя смутен епилог
съм сам самичък?"
Във своята тъй сложна епопея
угасваше приятелят над мен.
Защо не мога всичко само в ден
да изживея?
Мишкин
© Атанас Янев All rights reserved.
