15.04.2008 г., 22:06 ч.

изгрев 

  Поезия » Пейзажна
958 0 7
Тих и влажен, брегът вие гръб
и отърква се в дланите пенести
на вълната, подгънала ръб
на ръкавите с бели дантели.
И ухае на мокро. Треви
са полегнали сластно под вятъра.
Заревото с любов ги гори,
а морето с атлаз се намята.
Щур, по пясъка рие с нозе
понеделнишки дъжд - отпочинал.
(Всяка капка мечтае да се
прероди във море.) Без причина ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Предложения
: ??:??