изгрев
| Тих и влажен, брегът вие гръб и отърква се в дланите пенести на вълната, подгънала ръб на ръкавите с бели дантели. И ухае на мокро. Треви са полегнали сластно под вятъра. Заревото с любов ги гори, а морето с атлаз се намята. Щур, по пясъка рие с нозе понеделнишки дъжд - отпочинал. (Всяка капка мечтае да се прероди във море.) Без причина корморани, изпънали врат, над вълните се щурат изнервени. Фар проблясва и праща ми хлад - свеж и лек, като дъх на сирени. Хоризонтът, гримиран в ръжда, всеки миг ще избухне във пламъци. Сепнат, вятърът смита дъжда и отвя всички облачни замъци. Изсветля. | ||
© Ели All rights reserved.
